Магическото перо

Мъглата се усмихна широко така, че всичките му бели зъби се показаха. В ръката си държеше перото – голямо, сиво и със златни връхчета. Капитана набързо навърза цялата история.

– Почти съм сигурен, че една мъдра сова си търси едно изчезнало перо. – каза смеейки се той.

Часът по Български език и литература започна и децата бързо получиха задачата за деня от учителката. Трябваше да напишат своя забавна история. Той взе перото, потопи го в мастилото и започна да пише.

“Имало едно време едно момче, което се казвало Мъглата. Един ден той и най-добрият му приятел тръгнали на велико приключение…”  – буквите започнаха да се нижат една след друга изпод перото на Мъглата, но преди да успее да завърши изречението, перото заблестя силно и изпусна лека искра. Буквите една по една се надигнаха от тетрадката, завихриха се във въздуха и ги обгърнаха в нещо като буквено торнадо.

Изведнъж всичко около тях започна да се променя. Класната стая изчезна и двамата се озоваха на необикновено място. Около тях се издигаха високи рафтове, които стигаха чак до небето, с хиляди книги. Букви летяха във въздуха като пеперуди, а думи се подреждаха една след друга. Под краката им се разстилаше меко сияние, което приличаше на пътека от изречения.

– Мъгла, какво направи пак? – попита изненадано Капитан Защо.

–  Май... май вълшебното перо прави всичко, което напиша, да се случва! – отговори с блеснали очи Мъглата.

Всичко около тях се движеше – букви се рееха във въздуха, думи се свързваха в изречения, а книги прелитаха от един рафт на друг.

Мъглата се поогледа наоколо и продължи:

–  Добре, тогава ще си напиша собствено приключение! Искам да бъда герой и всичко да е лесно! – каза Мъглата и продължи да пише. – Мъглата е най–умният и най–силният герой…

– Мъгла, не е добре сам да се хвалиш и да искаш всичко да се случва наготово – предупреди го Капитан Защо.

Докато той се опитваше да запознае Мъглата с още няколко урока по скромност, гигантски рафт с книги започна да се мести. Земята под тях се разклати и всичко се разтресе. 

Преди да успеят да разберат какво се случва, силен глас се чу някъде над тях.

– Добре дошли в Страната на буквите! Тук казаното и написаното има огромно значение. За да бъдеш герой в Страната на буквите, трябва да решиш задачите на правописа!

– Капитане, не мисля, че това бе част от моята идея за приключение – каза Мъглата на Капитан Защо леко смутен.

– Не се тревожи, Мъгла. Ще се справим заедно – отвърна Капитан Защо с усмивка.

Той обичаше безкрайно езика и думите.

В този момент книгата, която беше паднала отгоре, полетя и застана пред тях. На страницата, на която беше отворена, беше изписана дума. От нея обаче липсваше една буква.

ЗНА_ИЕ

Мъглата погледна думата, приближи се към нея, след това пак се отдалечи. Намръщи се. Не му идваше на ума коя е липсващата буква.

– Мъгла, трябва само да се съсредоточиш! – опита се да го окуражи Капитан Защо. – Спомни си, какво трупаме в училище всеки ден? Какво ни прави по-умни?

– Н… буквата е Н! Думата е ЗНАНИЕ, разбира се – скочи Мъглата.

Щом произнесе думата на глас, могъщият глас се чу отново, изпълвайки цялото пространство:

– Правилно! Продължете напред!

Капитан Защо и Мъглата тръгнаха напред с увереност, но пътят внезапно свърши пред огромна пропаст. Нямаше мост, нито какъвто и да е начин да преминат. Изведнъж започнаха да се появяват светещи думи, които сякаш плуваха във въздуха. Подскачаха и се преобръщаха, но нямаха никакъв смисъл. Звучаха така:

ПОЗНАВА СЕ НУЖДА В ПРИЯТЕЛ

– Мъгла, сетих, се! Мисля, че трябва да подредим думите така, че да образуват изречение със смисъл и значение.

– Май не съм най–великият герой, както си мислех… – въздъхна Мъглата.

В момента, в който каза изречението на глас, думите заблестяха ярко и започнаха да се подреждат във въздуха. Бавно те се преобразиха в светещо стълбище, което се издигаше към върха.

– Уау! Това е невероятно! – възкликна Мъглата, докато гледаше стълбището.

– Думите винаги имат сила, когато ги използваш правилно – каза Капитан Защо. – Хайде, да видим накъде ще ни отведе това.

Двамата започнаха да се изкачват по стълбите, а около тях думи продължаваха да летят, разпадайки се и образувайки нови изрази. Мъглата се загледа в тях и се опита да ги подреди наум, но не можеше да се концентрира от вълнение и страх.

– Ами ако някоя дума се срути, ще паднем! Мислиш ли, че имат предпазни мрежи за лош правопис? – засмя се Мъглата.

– Нямаме време да мисли за такива неща, трябва да стигнем върха! – подкани Капитана.

Капитан Защо забеляза, че всеки път, когато преминат изпитание, думите около тях стават по–сложни, а задачите – по–трудни. Момчетата вече бяха на върха. Пред тях се разкри кула. Двамата приятели видяха врата и се затичаха към нея. Мъглата бутна вратата. Двамата стъпиха напред и започнаха да падат стремглаво надолу. Летяха с бясна скорост по огромна пързалка. Докато не се приземиха… Отново на мястото, от което започна приключението им в Страната на буквите.

Чу се оглушителен смях. Беше странният глас, който им даваше задачи:

– Видяхте ли колко е важно да знаете как да използвате правилно думите? За да се върнете обратно в класната стая, пред вас стои едно последно изпитание. Трябва да напишете нова история. Но за нея ще ви трябва специална книга – празна, за да започнете на чисто.

– Откъде ще намерим такава книга? – попита Мъглата, оглеждайки безкрайните рафтове, препълнени с книги.

– Ще трябва да я потърсим – каза Капитан Защо като вече разглеждаше най-близкия рафт. Той отвори първата книга, но страниците ѝ бяха изпълнени с красиви букви, подредени в сложни изречения. Затвори я и пое към следващата.

Мъглата също започна да се рови. Той отвори голяма книга с тежка корица, но вътре имаше само рисунки и стихове. Следващата книга, която взе, беше написана със странен шрифт. Когато я разгърна, буквите започнаха да излитат от нея. Една по една те се стрелкаха около Мъглата, сякаш си играеха с него.

– Ох, добре! Нямат край тези книги! – въздъхна Мъглата, докато се протягаше към поредния рафт. – Всички са пълни с думи! Как изобщо ще намерим празната?

– Просто не се отказвай – подкани го Капитан Защо, макар че и той започваше да губи търпение.

Сред безкрайните редове от прашни книги само една се открояваше. Беше златна и дебела.

– Мъгла, помогни ми да я стигна – помоли Капитана.

Мъглата сключи ръцете си така, че Капитан Защо да ги използва за стъпало и да стигне книгата. Капитана се изкачи внимателно и протегна ръка към книгата, но вместо нея напипа нещо твърдо и студено.

– Какво е това? – прошепна той, докато изваждаше малък предмет, който се оказа лупа. На пръв поглед изглеждаше обикновена, но когато я повдигна, тя сякаш проблесна за миг.

– Лупа? Точно това ни липсваше – промърмори Мъглата.

– Може да ни потрябва – каза Капитан Защо, като я прибра в джоба си. Тогава погледът му отново се спря на златната книга. Протегна се още веднъж и успя да я докосне. Книгата се разклати, полетя надолу и падна точно в ръцете на Мъглата.

– Уау, Капитане, трябва по-често да тренираш катерене! – засмя се той и помогна на Капитана да слезе.

– Благодаря ти, Мъгла, приятел в нужда се познава – каза Капитана, потупвайки своя приятел по рамото. – А сега да напишем нашата обща история. Заедно!

Мъглата отгърна първата страница и започна да пише: „Капитан Защо и Мъглата се върнаха в класната стая.“

Но противно на очакванията на Мъглата, нищо не се случи. Преди да се е отчаял напълно, Капитана взе перото и му каза:

– Мъгла, няма да стане така! Трябва да напишем цялата история заедно.

Двамата се надпреварваха кой да напише по–увлекателно и подробно всички приключения, през които преминаха в Страната на буквите. За да завършат:

„И така, Капитан Защо и Мъглата се върнаха в класната стая, научили важен урок – всяка дума има значение и силата на езика е безгранична.“

Точно преди да постави последната точка в текста Мъглата се обърна към Капитана, леко угрижен и натъжен:

– Май не съм чак толкова велик герой…

– Истинските герои не се страхуват да учат, Мъгла – каза Капитан Защо и сложи точката: – А понякога знанието е най–голямото приключение – е – е!

Учителката се обърна към тях с лека усмивка:

– Момчета, надявам се, че сте завършили задачата си.

Капитан Защо и Мъглата си размениха погледи и се засмяха.

– Нека просто кажем, че научихме колко е важно да се пише правилно – казаха в един глас те.


СЛЕДВА ЕПИЗОД 8 (ФИНАЛ) ...