Интервю: Йоана Ангелова за "Страната на чудесата"

За емоцията от състезанието "Аз рисувам". Йоана Ангелова разказва повече за това приключение

Йоана Ангелова е част от екипа, работещ по подготовката и осъществяването на състезанието „Аз рисувам“, и е председател на Комисията по оценяване.

Родена е в София, където живее и работи. Завършва Националната художествена академия със специалности „Керамика“, „Теория и практика на художественото образование“ и „Фотография“. Защитава дисертация на тема "Характерни тенденции в европейското изкуство през втората половина на ХХ век", с която придобива научна степен „Доктор“.

Преподава в Националната професионална гимназия по полиграфия и фотография от 2015 г. до 2019 г., а от 2021 г. е хоноруван преподавател в НХА по история и теория на фотографията. Член е на Съюза на българските художници (СБХ) – „Секция 13“.
Мисията на СБНУ е да предава и разширява знанията на децата от първи до четвърти клас. Кога я припознахте като своя и се включихте в Сдружението?
Вече трета година имам удоволствието да бъда част от екипа, работещ по подготовката и осъществяването на състезанието „Аз рисувам“. Адмирирам факта, че СБНУ активно подпомага работата с учениците в начален етап в извънкласна и извънучилищна форма. По този начин стимулира създаването на една благоприятна среда за развиването на творческите им способности. Със засилващ се интерес наблюдавам как децата успяват да изразят преживяванията и фантазиите си, пресъздавайки ги в картини.

Тази година за първи път децата се срещнаха с Капитан Защо в състезанието „Аз рисувам“. Разкажете ни повече за идеята и включването на героя в Състезания за знания на СБНУ.
Всяка година се избират различни теми. До момента форматът беше с избирането на определена такава и резултатите демонстрираха голям интерес. С включването на героя нещата се промениха и задачата стана по-интригуваща и леко по-трудна. Въпреки това смятам, че Капитан Защо успя да привлече учениците и той видимо е много добре приет от тях. За това свидетелстват и множеството детски рисунки, в които образът на героя е включен изключително интуитивно и умело. Наблюдаваме лекота в рисунъка при изпълнението на голяма част от конкурсните творби, което навява мисли за засилена увереност на учениците. Това определено радва всички.

В какви „светове“ на детското въображение попадна Капитан Защо в „Аз рисувам“?
Темата на състезанието тази година - „Страната на чудесата“, е успяла да провокира въображението на малките художници. За това допринася, разбира се, и включването на героя. Той ги е провокирал да експериментират с колорита и тоналността на рисунките, да се развихрят спрямо сюжетната линия. Повечето рисунки са интерактивни и въвличат всеки, който ги наблюдава, в този процес. Всяко дете обича да твори и това състезание им дава възможност да развихрят въображението си.

Прави впечатление, че за поредна година учениците показаха впечатляващи резултати. Имат своето пълно основание да се радват от постигнатото, защото техните рисунки не просто ни пренасят в „Страната на чудесата“, те буквално ни срещат с едни необикновени герои и много смело ни убеждават, че това е действителността, изказана чрез фантазията. Виждаме „Бонбоненото царство“, „Страната на феите“, „Светът на духовете“, „Градът на драконите“, „Вълшебната гора“ с всичките фантастични животни, „Приключения в космоса“ и много, много други. Трудно ми е да изброя всичко, а ми се иска. При прегледа на рисунките се дивиш с всяка следваща. Имаше впечатляващи резултати.

Кои качества на Капитан Защо бихте искали да видите и у децата, които участват в състезанието?
Капитан Защо е дарен с блестящ ум, умее да решава и най-заплетените загадки, намира решение на всички въпроси. Тази негова любознателност и плам му дават смелостта да търси и намира. Той обича знанията и книгите, следователно училището. Точно това бих се радвала да видя и у децата, които участват в състезанието, като ефект от опита, който добиват – да обичат знанията и книгите, творчеството и да обичат училището, защото то е основата на по-доброто ни бъдеще.

Какви са предизвикателствата при оценяването на конкурсните творби?
Предизвикателствата са най-различни, но винаги се придържаме към обективни условия за оценяване. Условно са разпределени в две направления – за изобразителна грамотност и за художествена изразителност. Много е важно дали творческото решение отговаря на темата, каква е композицията, какъв е начинът на изграждане на формата в изображенията и др. Всеки път ни се представят изумителни идеи и изпълнения, които предвид крехката възраст на участниците, меко казано, смайват.

Има ли нещо, което ви впечатли тази година?
Всяко дете обича да твори малко или повече, по един или друг начин и често, дори несъзнателно, но въпреки това несъмнено. СБНУ дава изключителната възможност на учениците от цяла България за себеизразяване и основно за изграждане на ключови компетентности за общуване чрез образи. Всичко, което видях, е, че децата се придържат към темата, дори са я надградили. Останах приятно изненадана предвид крехката възраст на участниците. Трудно ми е да отделя само 1, 3, 5, 10 творби или да посоча нещо конкретно. Адмирации и към учителите на децата, към родителите, които са активни участници в този процес, защото от всичко, което успях да видя, оставам с впечатление, че светът на детската фантазия е изключително богат и там можем да открием всичко.

Как СБНУ допринася за развитието на творческите умения на учениците и защо, според вас, е важно училищата да участват в такива състезания?
За децата това е една прекрасна възможност да покажат какво умеят, дали просто по даденост и талант или по нещо, което са научили. Вълнението е несравнимо. Убедена съм, че това носи и за тях голяма полза, защото ги поставя в ситуация пред един по-голям формат. В училище, дори вкъщи, те работят предимно на едни стандартни А4 листове в часовете по изобразително изкуство. При нас форматът е малко по-голям. Едно е да извадиш листчето от блокчето или да рисуваш в скицника, а съвсем друго е да представиш своя конкурсна творба.

Самата ситуация на това да се намират в класната стая, изправени пред една интригуваща ги тема, с предизвикателството да създадат възможно най-вълнуващия образ, е много е вдъхновяваща. За мен, като проверяващ на рисунките след това, е огромно удоволствие. Ако трябва да оценявам емоцията, която изпитвам, докато ги преглеждам, няма скала, по която да го направя. Зарядът е изключително голям. Децата са нашето вдъхновение да продължим да правим това, което правим в Състезания за знания.

Какво ви мотивира да работите със СБНУ и да допринасяте за развитието на детското творчество?
Целите на СБНУ вдъхновяват, неговата успешна реализация е впечатляваща. Конкретно за „Аз, рисувам“ смея да твърдя, че е един прочувствен празник на детското творчество, от който най-искрено се радвам да бъда част.

Какво е вашето послание към родителите и учителите, които насърчават децата да участват в състезанията?
Обръщам се с една благодарност към всички, ангажирани с каузата на СБНУ, защото няма по-хубаво от това децата да бъдат въвличани в най-хубавия смисъл на тази дума. Да бъдат въвличани в едни възпитателни, образователни и креативни процеси и пожелавам на родителите и учителите да събират и умножават своята мотивация и устрем в тази посока.
Галерия
рисунки, избрани на случаен принцип от цялата страна
СБНУ|2024