
Капитан Защо
и Новият Ученик
ЧАСТ 1
Първият учебен ден
Първият учебен ден! Целият град се вълнуваше. Учителите посрещаха децата в двора на училището. Колко нови неща ще научат през тази година, колко нови приятелства и приключения ще открият! Да, лятото беше свършило, но предстояха още много игри и забавления.
Капитан Защо беше сред най-щастливите ученици. Всички в града казваха за него, че е надарен с невероятен ум и умее да разрешава и най-заплетените загадки. Често се допитваха до него, когато трябваше да се намери решение на някой въпрос. Той обичаше знанията и книгите и следователно обичаше училището.

Капитан Защо се огледа. По лицата на всички грееха усмивки. По-точно на почти всички.

Един ученик стоеше настрани от останалите с навъсено изражение. Това беше новият ученик, за който никой не знаеше почти нищо.
Капитана се приближи към него.
– Здравей, аз съм Капитан Защо. Ти сигурно си новият ученик. Името ти е Мъглата, нали така?
– Да, аз съм Мъглата - майстор в създаването на "бели". – гордо каза новото момче.
– На „бели“ ли? – засмя се Капитана – Значи обичаш да причиняваш хаос?
– Разбира се. Без хаос светът ще е много скучен и подреден. Ще ти покажа колко забавен може да бъде хаосът. – каза Мъглата.
– Да не си намислил нещо?
– Виж сега, аз не искам училището да започва и имам план. Направих едно устройство, с което ще накарам училището да изчезне завинаги. Не съм сигурен дали работи, но да видим!
– Какво устройство, как така училището ще изчезне? Чакай! Не! Не натискай копчето!
Капитан Защо хвана Мъглата за ръката, но той вече беше натиснал голямото червено копче.

ЧАСТ 2
ЧАСТ 2
Къде са всички?
В миг стана тъмно, училищният двор се покри с гъста мъгла. Всички изчезнаха – учителите, родителите, учениците, дори котето, което любопитно гледаше децата от едно дърво. Двамата герои се спогледаха объркани.

– Мъгла, какво направи? Къде са всички? – попита Капитан Защо.
– Ами… не знам. Не трябваше хората да изчезват, а само сградата на училището. Глупаво устройство! – Mъглата хвърли на земята черната кутийка с голямото червено копче. – Е, какво пък толкова? Сега целият град си е само за нас. Никой няма да ни казва какво да правим. Хайде да си вземем по 10 сладоледа, и шоколад, и торта, и…
– Каква торта? Трябва да разберем какво е станало с всички и защо ние все още сме тук. Кажи ми как направи това устройство. Чуваш ли ме? - но Мъглата вече тичаше към сладкарницата.
Капитан Защо взе устройството и го разгледа внимателно. От удара в земята кутията се беше отворила и всички части се виждаха. На пръв поглед не се забелязваха специални магически части. Все пак, ако устройството беше накарало всички да изчезнат, значи може би имаше начин да ги върне. Капитан Защо се запъти към библиотеката. В някоя от книгите там трябваше да намери отговор.
ЧАСТ 3
ЧАСТ 3
Мъглявото измерение
Целият ден на Капитан Защо премина в четене. До обяд прегледа всички книги, свързани с илюзии и фокуси, следобед прочете и тези за механика, но не откри нищо полезно.
Вечерта дойде бързо. Героят започна да търси отговор в книгите за магия. „Ако не е илюзия, то значи някаква магия е накарала хората да изчезнат!“, мислеше си той. Беше успял да открие няколко заклинания и малко информация за магически предмети, които отварят портали към други измерения. В книгите обаче нямаше нищо подобно на устройството на Мъглата.
Вече минаваше единадесет часа и героят започваше да губи надежда. В този момент в библиотеката влезе Мъглата.
– Хей, Капитане, знаех си, че ще те намеря тук. Да ти кажа честно, май не ми харесва да няма други хора. Скучно ми е, даже няма кой да забележи, когато направя някоя беля. – каза малкият пакостник.
– Виж, толкова съм уморен, че дори няма да ти обяснявам каква бъркотия си сътворил. Според тази книга е възможно всички хора да са били пренесени в Мъглявото измерение. Ако е така и не ги върнем до полунощ, те ще останат там завинаги.

– Какво е това Мъгляво измерение? – попита майсторът на белите.
– Не знам. Не пише какво представлява, но звучи доста плашещо.
– Да, страшничко звучи. Трябва да измъкнем хората оттам. В теб ли е устройството ми? Хайде да натиснем пак копчето и може би всичко ще се върне постарому. – предложи Мъглата.
– Вече пробвах. Лошото е, че устройството е счупено. Ела да видиш. – каза Капитана – Кажи ми, имаше ли и други части. Липсва ли нещо?

Мъглата надникна в черната кутийка, огледа частите и възкликна:
– Ами, май да. Ето тук – погледни! Вътре имаше едно малко кристалче със син цвят. Може би е паднало.– Кристал ли? Като този ли? – Капитана отвори една от книгите на масата и посочи към илюстрация.
– Да, прилича на него. Намерих го на площадката. Магически ли е?
– Подозренията ми се потвърждават. Тук пише, че това е вълшебен кристал
със силата да отваря портал към други измерения. Тъй като ти държеше кристала, а аз те хванах за ръката, магията не е подействала на нас. Сега въпросът е как да отменим действието на кристала.
– Ами… не знам. – зачуди се Мъглата.
– Виж, пише, че ни трябва жълт кристал, за да върнем времето назад. Ако успеем, всичко ще е както преди и никой, освен нас, няма да помни какво се е случило.
– Къде ще намерим този кристал? До полунощ остава половин час. – каза Мъглата.
– Сетих се. Знам къде има жълт кристал. Хайде тръгвай! Нямаме време. До училището има 30 минути пеша, но ако тичаме, ще стигнем за 20. Ще успеем. Хайде, по-бързо. – каза Капитана.
ЧАСТ 4
ЧАСТ 4
10 сладоледа, 4 шоколада и цяла торта
Двамата се забързаха към училището, където беше започнало всичко. Капитана тичаше с всички сили. Премина през двора, влезе в сградата и се запъти към витрините с училищната колекция от кристали. Без да каже нищо, Капитана отвори една от вратичките, взе малък жълт кристал и го сложи в устройството. Натисна копчето точно преди часовникът да отмери 12:00 часа.
За момент стана много тъмно, после светлината се завърна. Изведнъж стана шумно. От коридора се чуха гласовете на учениците и учителите. Дворът беше пълен с хора.
– Върнахме времето назад! Успяхме! Спасихме ги! – радваха се двамата герои.
– Какво правите тук? – пред тях стоеше един от учителите. – Тези витрини не трябва да се пипат и да се отварят. Тук има предмети, които не са за игра. Хайде, отивайте в класната си стая!
Капитана и Мъглата тръгнаха по коридора. Всички ученици и учители изглеждаха весели. Никой нямаше представа какво се беше случило.
– Може би е по-добре, че никой не знае за белята ти – каза Капитана и потупа Мъглата по рамото.

– Хм, какво значение има? Да си знаеш, този път планът ми училището да изчезне се провали, но не съм се отказал от идеята – сопна се Мъглата.

Хората се върнаха към обичайното си ежедневие, без да подозират, че са прекарали цял ден в Мъглявото измерение.
Единствено сладкарят се чудеше кой и кога беше изял 10 сладоледа, 4 шоколада и цяла торта.
СЛЕДВА ЕПИЗОД 2 ...