Учителката поклати глава с усмивка:

– Ако зебрата избяга, значи вече си в приказка, а не на улицата, Мъгла. Но дори в приказките героите пресичат внимателно.

Тя продължи урока по безопасност на движението. А Мъглата заби нос в чантата си. Търсеше нещо вътре.

– Хей, какво търсиш? – прошепна Капитан Защо.
– Нищо… – отвърна Мъглата. – Или по-скоро… ето това!

И тържествено измъкна от чантата малката джаджа, която вещаеше магически приключения, а и беше единствената им връзка с Пинки.

Пред тях, сред вихрушка от искри и торнадо цветни светлини, се появи Пинки. С усмивка до уши тя приветства Капитан Защо и Мъглата.

– Най-после отворихте портала – каза тя. – И то със заклинание за бягаща зебра! Това ще бъде легендарно приключение. Тръгвайте след мен!

– Еха! – възкликна Мъглата. – почти като дискотека, но без музиката.

– Не е дискотека – поклати глава Капитан Защо. – Сигурен съм, че това е изпитание за знание.

– Ммм… значи да знаеш кога да танцуваш и кога да спреш? – засмя се Мъглата.

Капитан Защо се наведе към него и заговори сериозно:

– Мъгла, пак ли трябва да ти обяснявам? Червеното винаги означава „Стоп“. Това е цветът, който се вижда най-отдалеч и веднага привлича вниманието. Затова е избран за сигнал за спиране.

– Аха… значи е като най-гневния учител в училище - господин Панайотов – щом го видиш, замръзваш на място – засмя се Мъглата.

– Жълтото е предупреждение – продължи Капитан Защо. – То е ярко и кара очите и мозъка ни да се подготвят. А зеленото е най-успокояващо и се свързва с действие. Затова то означава „Тръгни“.

– Успокояващо?! – зяпна Мъглата. – Почти като неделя сутрин, когато майка ми още не е видяла колко шоколад съм изял преди закуска!

– Единствено не мога да разбера защо светофарът няма розово. То трябва да е знак за… магия! – отбеляза смело Пинки.

– Ооо, да! – скочи Мъглата. – Розово: Всички хвърлят раници във въздуха и започват да летят като супергерои!

Той подскочи, размаха ръце и едва не се спъна в собствения си крак.

Капитан Защо беше мълчалив и фокусиран, следеше с поглед светването на различните цветове.

– Чакайте малко… – прошепна той. – Светофарът не мига на случаен принцип. Има си ред и той е правилният – червено, жълто, зелено, после пак отначало. Само че всичко е толкова бързо, че се объркваш в един момент.

– Значи е като домашното ми – въздъхна Мъглата. – Все едно идва от всички посоки наведнъж!
– Или като момента, когато майка ти те вика от три стаи едновременно – усмихна се Пинки. – Но ако слушаш внимателно, винаги ще чуеш кое е най-важното, което си забравил да направиш.

В този миг над тях профуча автомобил с блестящи крила вместо гуми. Мъглата ахна и се сви:
– Летящи коли! Казах ви, че розовото е за магия! Ако светне, всички ще полетим!

Капитан Защо вдигна ръка.
– Вижте! На всеки трети зелен светофар се появява остров от светлина по средата на платното. Ако тръгнем в точния момент, ще стигнем безопасно до другата страна.

– Хм, добър план, Капитане, макар че си момче – усмихна се закачливо Пинки.

Тримата застанаха заедно. Червено. Жълто. Зелено.
– Сега! – извика Капитан Защо.

Те хукнаха напред и точно когато една кола със сребърни крила профуча над главите им, под краката им блесна островче от светлина.

– Урааа! – изкрещя Мъглата. – Чувствам се като жаба на листо в езерото!
– Дръж се здраво за листото тогава – подсмихна се Пинки. – Скоро ще трябва да скочим пак.

Капитан Защо отново преброи миганията.
– Червено… жълто… зелено! Хайде!

С бързи крачки стигнаха до отсрещния тротоар. Светлините угаснаха, а летящите автомобили се стопиха като мъгла след дъжд. Кръстовището изчезна и пред тях се откри тиха зелена поляна.

– Еха… – въздъхна Мъглата. – Такова пресичане и във видеоигра няма!

– Ето защо приятелите са важни – напомнят ти кога да внимаваш. – каза момичето с розовата коса и в следващия момент се замисли – наистина ли беше станала приятелка с тези две момчета…

Капитан Защо гордо вдигна глава:
– Знанието е ключът към решението на всяка задача. А ние доказахме, че знаем и умеем. Заедно!

Момичето пристъпи напред и затвори триъгълника със своя показалец.

– Три страни, трима приятели, една сила! – каза Капитан Защо.

Децата се разсмяха.

Но една мисъл не спираше да тормози Мъглата.

– Ей, чакайте малко… нещо тук не е наред.

– Какво пак? – въздъхна Пинки.

– Ние с Капитана си имаме супергеройски костюми, а ти… Ти си с някакво обикновено облекло, все едно излязла на разходка в парка.

– Обикновено?! – наежи се Пинки и сложи ръце на кръста си. – Това си е моят стил. Лек, удобен и… розов!

– Хм, Мъглата е прав – обади се Капитан Защо. – Трябва ни знак за отбор. А костюмът може да е точно това.

– Ура! – извика Мъглата. – Ще ти направим най-якия костюм! С розов плащ, ботуши със светкавици и… Жълта шапка!

– Жълта шапка?! – Пинки избухна в смях. – Ще приличам на клоун, избягал от цирка!

Модните недоразумения почнаха да стават твърде много и момичето с розовата коса реши да вземе нещата в свои ръце. Очите ѝ проблеснаха.

– Сетих се! – извика тя. – Елате с мен, ще ви покажа едно специално място.

– Това са нишките на добродетелите – каза Пинки с по-сериозен тон. – Златните са за смелост, сините за знание, зелените за приятелство. А розовите… хм, те са за въображение.

– Въображение?! – очите на Мъглата светнаха. – Дайте ми цял чувал с розови нишки!

– Спри, спри – вдигна ръка Капитан Защо. – Ако искаме костюм за Пинки, трябва да изберем най-важното качество за нея.

Пинки се усмихна хитро.

– Е, тогава да чуем. Кое е то?

– Смелост! – извика Мъглата. – Тя е смела като тигър!

– Знание – настоя Капитан Защо. – Тя винаги намира правилния път.

– А аз бих казала приятелство – добави тихо самата Пинки. – Защото без вас това приключение нямаше да има смисъл.

Нишките изведнъж се развълнуваха и сами се преплетоха. Пред очите им се появи плащ, създаден от всички цветове, примесен с искри от розово въображение.

– Та-даа! – възкликна Мъглата. – Най-накрая костюм, който свети като дъга!
– Красив е – кимна Пинки. – Но знаете ли… не ми е нужен костюм, за да бъда част от отбора.

Мъглата примигна, после прошепна:
– Значи… ти си супергерой дори без костюм.

Капитан Защо се усмихна с примирение.

– Имам нещо за вас – каза Пинки и протегна ръка. В дланта ѝ проблесна малка прозрачна сфера. Вътре сякаш танцуваха малки светлинки, които се местеха постоянно.

– Това е Сферата на въпросите – обясни тя. – Всеки път, когато я докоснете, ще получавате малка задача. Понякога ще трябва да откриете разлики, друг път – да дорисувате картинка.

– Еха! – възкликна Мъглата. – Значи все едно имаме топка, която ни дава домашни… ама интересни!

– Точно така – усмихна се Пинки. – Това не са обикновени задачи. Това са подсказки за приключения, които ще ви помагат да знаете и да умеете повече.

Капитан Защо пое сферата внимателно.

– Ще ни подготвя за всичко, което предстои.

В този миг училищният звънец ги върна обратно в класната стая. Учителката вече приключваше урока. Всичко изглеждаше същото… само че на чина стоеше Сферата на въпросите.

Капитан Защо и Мъглата се спогледаха и едновременно се усмихнаха. Знаеха, че приключението далеч не е приключило.

Следва епизод 3