Художници в действие
Епизод 2 от приключенията на Капитан Защо
Беше прекрасен, слънчев ден, а учениците не можеха да скрият вълнението си. Днес беше специален ден – щяха да рисуват заедно! В училищния двор бяха подредени стативи с четки, бои и големи бели листа. Всички деца обичаха да рисуват, но никой не беше толкова развълнуван, колкото Капитан Защо и неговият нов приятел Мъглата.
– Хей, Капитане, да видим кой ще нарисува най-страхотната рисунка! – каза Мъглата с лукава усмивка.
– Съгласен! – отвърна Капитан Защо. – Но нека бъде честно състезание, без скрити номера този път, става ли?
– О, разбира се! – засмя се Мъглата, който прикриваше зад гърба си малко бурканче, съдържащо някаква странна течност със зелен цвят.
Учителят даде начало на маратона по рисуване, като изброи три теми: Моето лято, Страната на чудесата или Пясъчният замък. Учениците взеха своите боички и започнаха да творят. По белите листа се появиха красиви цветя, къщи, слънца и дървета.
Капитан Защо беше започнал да рисува своята мега бърза кола. Съвсем скоро беше сънувал как се състезава с нея на пистата. Тя беше лилава. Но… Лилаво нямаше в палитрата с боички пред него. Сети се нещо! Когато смесиш червено със синьо, резултатът е… Лилаво, разбира се! Зарадва се, че е запомнил този ценен урок и бързо започна да оцветява спортната си кола, топвайки четката си в двата цвята един след друг.
В училищния двор цареше цветно спокойствие.
Имаше обаче един ученик, който беше намислил нещо. Това беше Мъглата. Вместо да използва обикновените бои, той извади своето зелено „специално“ мастило.
– Какво е това? – попита Капитан Защо, като се вгледа в бурканчето. – Не ми прилича на останалите боички.
– Това е моята тайна съставка! С нея рисунките оживяват! – засмя се Мъглата и започна да рисува със своята зелената течност върху платното си.
Когато Капитанът погледна отблизо рисунката на Мъглата, видя, че на нея е нарисувано огромно чудовище, което прилича на гигантска мишка с дълги и остри зъби. Изведнъж, пред очите на всички, чудовището оживя и започна да се движи по платното! Децата ахнаха от изненада, а Капитан Защо се хвана за главата.
– Мъгла, какво направи!? Това чудовище може да избяга от картината и да сътвори голяма беля! – извика той.
Чудовището вече беше започнало да се прехвърля от платното на масата и да гризе дървото ѝ с острите си зъби.
Децата се разбягаха, а учителите се чудеха как да реагират.
– А сега какво ще правим? – попита Мъглата, като осъзна, че е направил истинска беля с размерите на огромно чудовище.
– Трябва да върнем чудовището обратно в рисунката! – каза Капитан Защо и започна да мисли.
– Имаш ли някаква идея как можем да го направим?
Мъглата се замисли. Не му беше присъщо да оправя белите, които прави.
– Ами… ако променя чудовището така, че да стане по-спокойно и дружелюбно!? Може би тогава то само ще се върне в рисунката? – предложи той.
– Интересна идея! – отвърна Капитан Защо. – Опитай, но внимавай какво правиш!
Мъглата пое дълбоко дъх и реши да направи чудовището не само дружелюбно, но и весело. Той взе четката и внимателно започна да рисува. Добави му големи, кръгли очи, които по-скоро изглеждаха любопитни отколкото страшни. Нарисува му по-малки лапи, а на мястото на острите му зъби, добави широка усмивка. По тялото му нарисува големи цветни петна в различни цветове.
Веднага щом чудовището се видя с новия си облик, то спря да гризе масата и седна кротко, сякаш чакаше някой да го погали.
Мъглата се усмихна и с леко движение му посочи на къде да отиде. Чудовището погледна Мъглата и Капитан Защо, след което с бавни стъпки се върна в рисунката и застана мирно върху платното. Децата ахнаха от изненада, но този път вече с усмивки.
Докато всички гледаха чудовището, което вече спокойно стоеше в рисунката, учителят се приближи към Капитан Защо и Мъглата. Той се усмихна, но в очите му се четеше лека загриженост.
– Трябва да призная, че това беше впечатляващо, момчета! Но Мъгла, знаеш ли, че понякога твоите „бели“ могат да излязат извън контрол? Днес завърши добре, но не винаги ще е така. Трябва да си по-внимателен, когато експериментираш.
Мъглата сведе поглед, усещайки леко чувство на вина.
– Да, господине… Аз просто исках да направя нещо забавно. Не осъзнах колко опасно може да стане.
Мъглата и Капитан Защо се спогледаха, а учителят ги подкани да помогнат на останалите деца да съберат бъркотията.
– Видя ли? Може да поправиш белите си, ако използваш въображението си по правилния начин. – каза Капитан Защо.
– Да, прав си, Капитане. Днес научих нещо – можем да се справяме с проблемите, ако просто мислим и се опитаме да ги поправим. – каза Мъглата с усмивка, но този път в думите му имаше сериозност. – Ще трябва да внимавам повече следващия път.
– И не забравяй – ако използваме въображението си за добро, можем да създадем чудеса. Но ако го използваме необмислено, може да създадем големи проблеми.
Мъглата кимна.
– Добре, обещавам, че ще мисля повече, преди да направя нещо подобно отново. Но трябва да признаеш, че беше забавно!
Капитан Защо се усмихна, и двамата приятели се върнаха към своите рисунки. Този път рисуваха заедно, използвайки обикновени бои. Останалите ученици също се включиха и скоро училищният двор беше пълен с картини на смеещи се деца, животни и чудовища – но този път те останаха само върху белите листа.
Така завърши един вълнуващ ден, изпълнен с изненади и нови уроци за Капитан Защо и Мъглата.
СЛЕДВА ЕПИЗОД 3 ...