– Не, Мъгла, снежинките са замръзнала вода. И имат шестоъгълна форма, защото така се подреждат молекулите ѝ – обясняваше Капитана.

– Аха… – кимна Мъглата. – Значи са… водни захарчета!

Капитанът просто въздъхна.

Изведнъж Мъглата спря подскокливата си обиколка на двора, защото усети, че раницата му се размърда. Свали я от гърба си и започна да рови в нея. Извади чорап, кутия с камъчета, половин баничка…

– А, ето я! – възкликна Мъглата. – Джаджата!

Устройството, което ги свързваше с Пинки, примигваше тревожно с бързи сигнали розова светлина. Екранът светна и от него се чу гласът ѝ:

– Имам нужда от помощ! В природата нещо се е объркало!

– Пинки?! – извикаха заедно двете момчета.

– Изглежда сезоните са спрели. Природата е замръзнала.

Мъглата примигна.

– Това звучи като мисия за нас – каза Капитан Защо и натисна бутона на джаджата.

В следващия миг светът се завъртя и двамата се озоваха посред блестящо бяло поле, където времето сякаш бе спряло. Слънцето стоеше неподвижно, а птиците висяха безтегловно в небето. Вятърът не духаше, снегът не падаше – всичко беше замръзнало като в картина.

Мъглата се завъртя бавно.

– Е, поне няма да ни издуха шапките.

– Не и докато не разберем какво е станало – отвърна Капитан Защо, вдигайки поглед към неподвижното небе. – Нещо в механизма на природата се е счупило.

И точно тогава от снежната белота пред тях се появи познатата фигура на Пинки – с искряща розова коса и лице, сериозно като никога досега.

– Надявам се, че още вярвате в чудеса. Ще ни трябват.

– Е, не изглежда толкова зле – каза Мъглата и подритна малка снежна топка. Тя обаче не се разпадна, а остана да се търкаля… във въздуха.

– Окей, изглежда зле – добави оклюмало той.

– Това е добър начин да опишеш нещата – кимна Пинки. – Една по една силите на природата спряха да работят.

– Ами ако просто рестартираме системата? – предложи Мъглата.

– Мъгла, това не е компютър – въздъхна Капитана. – Това е природа.

– Има начин да я събудим – намеси се Пинки. – Трябва да събудим силите, които я поддържат жива: въздухът и водата.

– Да не губим повече време – каза Капитан Защо.

Тримата тръгнаха през снежната равнина. След няколко крачки пред тях се появи гъста, тъмна гора. Дърветата стояха неподвижни, без дъх. Чуваше се само… тишината. Пинки се наведе и докосна снега. Той не беше студен, не беше никакъв.

– Няма движение. Няма обмен. Въздухът е спрял. Трябва ни нещо, което да го раздвижи.

Капитана се замисли.

– Когато въздухът не се движи, няма вятър. А вятърът се ражда, когато топъл и студен въздух си разменят местата. Ако успеем да създадем разлика в температурата…

– Тоест, да направим изкуствен вятър! – извика Мъглата. – Имам идея!

Той извади от раницата си празна пластмасова бутилка.

– Ще я затопля, ще я стисна, ще излезе топъл въздух – и готово!

Капитанът се засмя.

– Хайде, ще комбинираме твоето усилие с малко наука. Пинки, можеш ли да създадеш топлина от едната страна на гората, а от другата да остане студено?

След миг въздухът между топлината и студа започна да се движи. Първо леко, после все по-силно. Снегът се завихри и гората започна да шепти.

– Чувате ли?! – извика Капитан Защо. – Тя диша отново!

Дърветата зашумяха, клоните им се раздвижиха, а по небето се завъртяха малки вихри.

– Станах вятър! – гордо извика Мъглата. – Наречете ме Мъглофурия!

Пинки погледна нагоре.

– Остава още една сила – водата. Но за нея… ще ни трябва още повече кураж.

– И закуска – добави Мъглата. – Спасихме въздуха, но стомахът ми пак е в беда.

Пинки се засмя за пръв път откакто бяха пристигнали.

– Добре, герой на вятъра, ще ти намерим нещо за хапване по пътя към реката. Но внимавай – казват, че и водата е капризна, когато замръзне.

Мъглата въздъхна:

– Супер. Замръзнала вода, сърдита Пинки и научен енциклопедист до мен. Коледа ще е супер весела.

Капитанът се усмихна:

– Само ако спасим природата, ще има Коледа. Само тогава.

Тримата тръгнаха напред през гората, а около тях снегът сякаш се размърда за първи път от векове.

Вятърът, който бяха събудили, ги следваше като невидим приятел. Той раздвижваше снежинките, които се въртяха около тях като малки феи.

– Ето я реката – каза Пинки.

Пред тях се простираше широка ледена ивица. Повърхността ѝ бе гладка като огледало. Под нея нямаше никакво движение, никакъв звук.

Пинки коленичи и докосна леда.

– Водата не тече. Няма кръговрат, няма изпарения, няма живот. Без нея растенията и животните не могат да оцелеят.

– Е, хайде да я събудим – каза Мъглата и запретна ръкави. – Аз имам план.

– Не, моля те, не пак „план“ – въздъхна Капитана.

– Този път е гениален! Ще направя… Мъглив плонж!

– Какво е това? – попита Пинки подозрително.

– Ще се засиля и ще се метна по корем върху леда! От удара ще го пропукам и реката ще потече! Научно е!

– Повече звучи като „безумно“, отколкото като „научно“ – измърмори Капитан Защо.

– Гледайте!

– Здрав ли си? – викна Пинки, едва сдържайки смеха си.

– А-ааа… май да. Но мисля, че носът ми вече има собствено мнение.

Капитана поклати глава, но не можа да не се усмихне.

– Добре, нека опитаме нещо по-безопасно. Ако искаме да събудим реката, трябва да ѝ покажем какво е движение.

– Да ѝ покажем движение?! – повтори Мъглата. – Какво, да ѝ изиграем танц ли?!

– Всъщност… да! – усмихна се Пинки. – Всичко в природата се учи от ритъма. Дъждовете, приливите, реките – всички се движат с пулс.

Тя затвори очи и започна да пляска ритмично по леда: туп-туп, туп-туп.

– Пулсът на водата. Опитайте и вие.

Капитана се включи – леко, равномерно, като сърдечен ритъм. Мъглата, разбира се, започна да пляска така, сякаш дирижираше рок концерт.

– Малко по-тихо, Мъгла! Това е природа, не дискотека! – смъмри го Пинки.

– Хайде де, може би реката обича по-модерни бийтове!

Едва доловимо първо, после по-силно, децата чуха „пук“ и „пук“. Появиха се пукнатини. В следващия миг вода бликна изпод повърхността и започна да се движи.

– Успяхме! – извика Капитан Защо. – Пулсът се върна!

– Да, ти си DJ-ят на природата – пошегува се Пинки. – Само не пускай ремикси за дъжд, че ще ни наводниш.

Тримата гледаха как реката се раздвижва. С нея и въздухът около тях се промени — по-топъл, по-жив. От водата се вдигна пара, която се извиси към небето.

– Изпарението – обясни Капитан Защо. – Слънцето, дори и слабо, топли водата. Тя се изпарява, после се връща като дъжд или сняг. Това е водният цикъл.

– Аха, значи водата просто обикаля света, като турист! – заключи Мъглата. – Изпарява се, после пак се връща.

Пинки се усмихна.

– Точно така. И никога не изчезва – само променя формата си. Мъгла, името ти също е състояние на водата.

Тя се изправи и погледна нагоре. Високо в небето облаците започнаха да се движат, сякаш самото време се разсънваше.

– А вие… какво ще правите на Коледа? – попита тя.

– Ще украсяваме! – обяви Мъглата. – Елха, лампички, подаръци… Имам и план да изям цялата баница с късмети.

– План, който вероятно ще се провали на втория късмет – усмихна се Капитан Защо. – А ти, Пинки?

– Аз… – замисли се тя. – Тук винаги е красиво. Снегът блести, реката пее. Само че понякога е прекалено тихо. Празничната тишина е хубава, когато има с кого да я споделиш.

Мъглата и Капитанът се спогледаха.

– Да – кимна Капитана. – Но не просто дом. Когато я сглобиш и отвориш вратата ѝ, ще можеш да видиш нашата Коледа. Светлините, елхата, смеха. Все едно си с нас.

– И ще мирише на топла баница с късмети! – допълни Мъглата.

Пинки се опита да се усмихне, но гласът ѝ потрепери.

– Значи, ако отворя вратата ѝ, ще бъда част от вашия свят?

– Разбира се – отвърна Капитан Защо.

Джаджата примигна в розово.

– Времето ни свършва – каза Капитан Защо. – Природата вече диша, значи мисията е изпълнена.

– Ще ви чакам пак… – прошепна Пинки.

Миг по-късно момчетата отново стояха в училищния двор. Снегът падаше тихо, въздухът беше свеж и жив.

Изведнъж раницата на Мъглата леко потрепери.

– Ей, Капитане, или ми се струва, или нещо вътре свети? – прошепна той.

– Тя я е сглобила – усмихна се Капитанът.

Мъглата също се усмихна, но не каза нищо. В гърдите му се появи онова тихо стягане, което идва, когато някой ти липсва, но не искаш да го признаеш. Той пое дъх, вдигна рамене уж нехайно и подметна:

– Ще я видим пак… нали?

– Разбира се – отвърна Капитанът. – Приятелството не познава разстояния.

– Пинки... – прошепна той.

Снегът валеше спокойно, а светът изглеждаше по-топъл от всякога.

– Весела Коледа, приятелю – каза тихо Капитан Защо.

– И до следващото приключение – добави Мъглата.

Следва епизод 4