Новата година тепърва започваше, но около Капитан Защо и Мъглата вече се усещаше онова особено напрежение, което предхожда всяко голямо приключение. Празничната шумотевица беше преминала. А когато в света на двете момчета се усеща тишина… Това винаги означава, че предстои да се случи нещо ново и вълнуващо.

– Ох… януари – въздъхна Мъглата, докато развиваше шарения си шал. – Месецът на контролни, студ и… скука.

– Скука ли чух – попита с изненада Капитан Защо. – Не съм си и представял, че ще кажеш тази дума, Мъгла! Нали знаеш, че след ваканцията винаги се появява нещо интересно.

Въпреки че беше уверен в усещанията си, Капитанът се огледа. В класната стая всичко изглеждаше спокойно… Прекалено спокойно.

Джаджата, която ги свързваше с Пинки, стоеше на бюрото така неподвижно, сякаш само чакаше точния момент да се събуди. Мъглата се приближи любопитно и я побутна с пръст, само за да провери дали няма да светне.

– Това е ново – каза Капитан Защо и се наведе по-близо към устройството. – Не изглежда като обичайното включване на Пинки.

В този момент от джаджата се чу тихо пукане, сякаш някой отдалеч удряше по стъкло.

– Хей… чувате ли ме? – прозвуча глас.

– Пинки! – извикаха двамата едновременно.

Но гласът отсреща не звучеше като обичайната саркастична Пинки. Беше по-бърз, по-напрегнат… и за първи път – леко изплашен.

– Слушайте, нямаме много време! – каза тя на пресекулки. – Нещо… се случва тук. Числата – всички тези досадни, подскачащи числа, напълно полудяха. От сутринта се пренареждат сами в календара, не искат да стоят на местата си и все спорят кое е първо в новата година. Мисля, че календарът се е объркал. Или… Някой е разместил началото и края. А когато редът на числата се наруши, светът започва да се разпада.

Преди да успеят да продължат разговора, екранът примигна силно и по него започнаха да изскачат различни числа, които се въртяха във всички посоки.

– Виждате ли? – извика Пинки. – Ако не подредим календара правилно до края на деня, тук ще настъпи… пълен хаос! Моля ви, елате!

– Ако се пренесем там и днес е 32-ри януари? Или 0-ев февруари? Или… Понеделник, който се повтаря завинаги?!

– Няма време за страхове – каза Капитан Защо. – Пинки има нужда от нас. А и кой друг ще се справи с побъркани числа?

Мъглата си пое дълбоко въздух.

– Добре. Но ако ме накарат да умножавам с двуцифрени числа, обещай да помагаш!

Капитан Защо кимна и постави ръката си върху активиращия бутон на устройството.

– Обещавам! А сега да подредим началото на годината!

Вълна от искри и светлина обгърна двете момчета и те полетяха към света на Пинки  - свят, в който календарът се беше превърнал в разпилян пъзел, а те трябваше да го съберат.

Светлината, която ги беше обгърнала, се разтвори като огромна завеса и Капитан Защо и Мъглата паднаха право върху преспи сняг. Но не обикновен сняг, снежинките в него бяха… числа. Малки, блестящи числа, които се сипеха от небето като снежинки.

– Ау! – извика Мъглата, когато едно 7 го цапна по носа. – Снежен седморен прас!

– Добре дошли! – чу се глас зад тях.

– Това е Долината на разместените дати – каза Пинки. – Мястото, на което всичко се обърка с календара тази година.

Капитан Защо огледа пейзажа: огромни купчини разпилени дати, числа, които се търкалят като снежни топки, и над всичко – летящият календар, който отчаяно се опитваше да влезе в ред, но вместо това трепереше като разплакано хвърчило.

– Уау… – прошепна Мъглата. – Това е най-хаотичното място, в което съм попадал. А съм бил в собствената си стая след ваканция!

Пинки се опита да се усмихне, но тревогата в очите ѝ надделяваше.

– Тук започна всичко. Сутринта дните решиха, че старият ред им е омръзнал – кои били първи, кои последни, кои „празници“ и кои „обикновени“. Всички се разбягаха нанякъде. Някои се скриха. Други се объркаха. Имаше и такива, които се умножиха!

Докато разказваше на момчетата, от купчината зад нея изскочиха две 12-ки, които се скараха коя е „истинската“.

Пинки въздъхна отново.

– За да подредим календара, трябва да върнем всички дни на Януари по местата им – от 1 до 31. И първо трябва да намерим кои дни изобщо съществуват в момента.

– Как така „изобщо“? – попита Мъглата, разтърсвайки глава, от която се сипеха дребни 3-ки.

– Някои изчезнаха – тихо каза Пинки. – Сигурно са се скрили в другите месеци, което си е допълнителен хаос. Сега в януари имаме… петнадесет дни. Само петнадесет! Представяте ли си?! Другите ги няма.

Капитан Защо се изправи решително.

– Тогава първата ни задача е ясна: трябва да намерим липсващите дни – той беше единственият от тримата, уверен, че ще се справят. – Да започнем с Първи!

– Той е най-важният и първи побягна. Без него никой не иска да се подреди – каза Пинки и този път надеждата, че всичко ще се нареди, се изписа на лицето ѝ.

– Къде ли се е скрил? – попита Мъглата.

Пинки посочи далечния хълм, където някаква дата трептеше нервно като сигнална лампа.

– Там горе. Мисли, че всички го подценяват, защото е с най-ниска стойност и затова отказва да се върне в календара. А без него никое от останалите числа няма да повярва, че редът може да се върне.

Капитан Защо се усмихна:

– Значи тръгваме към ден Първи.

Мъглата преметна шала си като от филм за супергерои.

– Време е редът да възтържествува!

Тримата се отправиха смело към хълма, докато около тях продължаваха да валят блестящи числа.

Пътят към хълма изглеждаше лесен до момента, в който снегът от числа внезапно започна да се движи под краката им. Числата се изнизваха по земята като малки буболечки, които се опитват да образуват нещо.

– Вижте! – извика Пинки. – Числата започват да правят фигури!

И наистина числата се събраха в малки групи и образуваха три странни знака на снега: един триъгълник, една тризъбец и нещо като слънце с три лъча.

Капитан Защо огледа знаците внимателно.

– Триъгълник, тризъбец и слънце с три лъча – каза той замислено. – Всичко е по три. Има закономерност.

– Зако… какво? – попита Мъглата.

– Три знака с по три посоки – поясни Капитан Защо.

– Нищо не разбирам… – простена Мъглата. –Това е по-тежко от контролно по математика след ваканция.

Пинки се усмихна:

– Първи се опитва да ни каже нещо, сигурна съм. Трябва да разберем кой символ води към него.

– Вижте тук – каза тя. – Отпечатъците на Първи, на единицата, винаги са в права линия. Той е първият, най-ясният, най-логичният. Той никога не се разклонява.

– Значи отпада тризъбецът! – извика Мъглата.

– Да – кимна Капитан Защо. – Остават триъгълникът и слънцето с рехави лъчи.

Пинки премести погледа си върху снежните фигури.

– Слънцето има три лъча. Първи обича яснотата. Светлината. Началото.

– Но триъгълникът има три страни! – възрази Мъглата. – И три е нашето число. Тримата сме тук. И тръгнахме заедно. Това също е знак!

Капитан Защо се усмихна:

– Вярно е. Погледнете внимателно следите на Първи. Те образуват… ъгли. И то остри! 

Пинки светна.

– Значи пътеката с триъгълниците!

– Хм. Значи… решихте загадката ми – каза той важно. – Малцина ги разбират.

– Ами ние сме добри в следите! – похвали се Мъглата. – И в чертаенето на триъгълници.

Първи се усмихна и подскочи:

– Тогава… време е да се върнем! Нека януари започне отначало!

И той скочи напред, а тримата тръгнаха след него към Долината на разместените дати.

Връщайки се обратно към Долината на разместените дати, четиримата се натъкнаха на истински хаос  - 11 спореше с 22 кое изглежда по-добре обърнато наопаки, две 15-ки играеха на криеница зад една 8-ица, а 27 подскачаше нервно, защото някой му беше откраднал мястото в последната седмица. Но когато Първи се показа на хълма, сияещ ярко като звезда, всички числа сякаш замръзнаха.

– Той се върна! – изписукаха в хор няколко дати.
– Значи има шанс за ред! – въздъхна облекчено 14.

– И може би ще спрем да се умножаваме! – извика едната от трите 12-ки.

Пинки размаха ръце:

– Внимание всички! Време е да се подредим! Първи е тук и ще покаже правилния ред!

Първи се изправи гордо и пристъпи напред, оставяйки след себе си ясни и прави отпечатъци.

– Всички след мен! – извика той. – Започваме от началото, както се прави всяка година.

Числата се спогледаха, поколебаха се, но после 2 тихо се промъкна след него, 3 го последва, после 4, 5 и 6 също се наредиха, въпреки че 5 мърмореше, че иска да е по-важен ден.

Постепенно последваха 7, 8, 9, 10,  докато подредбата не се оформи като истински календар.

– Уау! – възкликна Мъглата. – Стана!

Пинки преброи датите една по една.

– Имаме тридесет и един! Всички са тук!

Летящият календар трепна, завибрира, по листата му пробягаха златни линии и януари се подреди сам, сякаш по чудо. Всеки ден зае мястото си. Всичко изглеждаше най-после правилно.

Капитан Защо се усмихна широко:

– Браво на всички! Това беше първата крачка към възстановяването на годината.

– Да! – извика Мъглата. – Януари е спасен! А сега малко да си починем, моля, че ми дойде много математиката за един ден…

Но когато се обърнаха към Пинки, усмивката ѝ беше някак… тъжна.

– Всичко наред ли е? – попита Капитан Защо.

– Да… – отвърна тя – Просто… хубаво е, когато сте тук. И когато е подредено. Понякога ми се струва, че ако продължим да поправяме този свят заедно, може би и аз един ден ще успея да стигна до вашия.

Мъглата я потупа по рамото:

– Ще стигнеш. Нали сме трима? А три е магическо число.

– А и ние пак ще дойдем – добави Капитан Защо. – Винаги, когато имаш нужда от нас.

– А понякога и когато нямаш, защото аз обичам да се появявам драматично – допълни Мъглата, правейки геройска поза.

Това накара Пинки да се засмее - истински.

– Благодаря ви… – прошепна тя. – Наистина.

Джаджата в раницата на Мъглата издаде звук, сигнализирайки, че е време да се връщат в класната стая.

Светлината отново обгърна Капитан Защо и Мъглата.

– Пинки! – извика Мъглата. – Като дойдем следващия път, може ли да няма умножение? Или деление? Или каквото и да е с повече от три стъпки?

– Ще видим – засмя се тя. – Все пак идва февруари. А той е непредвидим.

– Чудесно – простена Мъглата. – Точно това се опасявах да чуя!

Той протегна ръка към Пинки.

– До скоро. И помни – три може да е магическо число, но приятелството е истинското вълшебство.

Пинки докосна ръката му през светлината, която вече ги поемаше по обратния път.

– Ще ви чакам.

В Долината на разместените дати за първи път от много време се възцари тишина. Подредена, спокойна тишина. Пинки остана сама.

Следва епизод 5