ЧАСТ 1
Кулата на Мъглата
Денят беше топъл, небето – ясно и всички се вълнуваха. Капитан Защо знаеше, че го очакват нови открития и нови знания. Мъглата, както обикновено, не можеше да стои мирен. Разбира се, беше избрал последните седалки в автобуса и нямаше търпение да слезе.
След като пристигнаха, Мъглата хукна напред готов да изследва гората.
– Хей, Капитане, виж какво открих! – извика той, като посочи малка река, която течеше наблизо. – Хайде да си направим лодка от лист хартия и да го пуснем по течението. Ще използваме и найлонова торбичка за дъното и така лодката няма да потъне!
Капитан Защо се усмихна. Той обичаше приключенията на Мъглата, но знаеше, че те много често водеха до някоя дръзка пакост.
– Мъгла, нека първо помислим – каза Капитан Защо. – Знаеш ли какво се случва с хартията и с найлона, когато ги пуснем във водата?
Мъглата сви рамене.
– Плават и се забавляват!
– Може би за малко – отвърна Капитан Защо, като се наведе към водата. – Но те ще останат във водата и ще я замърсят. Природата е крехка и ако не внимаваме, можем да ѝ навредим.
Мъглата погледна замислен, а Капитана се ентусиазира.
– Хей, Мъгла, знаеш ли колко време отнема на найлоновата торбичка да се разгради във водата? – попита Капитан Защо с леко предизвикателен тон.
– Не съм сигурен… – сви рамене Мъглата.
– Над 20 години! – отвърна Капитана. – Представи си какво ще се случи с всички риби и водни растения през това време. Те няма да могат да живеят нормално. Трябва да използваме материали, които не замърсяват водата!
Мъглата се замисли за миг, но скоро забрави предупреждението на Капитан Защо и хукна напред към близката полянка.
– Ехаа! Виж тази голяма купчина камъни! Какво ще кажеш да направим кула от тях? Ще бъде огромна и ще стигне чак до небето!
Капитан Защо го настигна и погледна внимателно купчината камъни. Някои от тях бяха обрасли с мъх, а между тях малки насекоми ходеха напред-назад.
– Чакай, чакай! Имам идея! – започна да се смее Мъглата. – Това няма да е просто купчина камъни, това ще е „Кулата на Мъглата“! Кой знае, може да стане следващата туристическа атракция!
Капитана го погледна и сбръчка вежди.
– Ох, добре, добре. Винаги намираш начин да ми провалиш забавлението! – каза Мъглата на шега, но все пак реши да остави камъните на място.
Капитан Защо посочи на приятеля си, няколко диви цветя, които растяха покрай пътеката.
Мъглата погледна с възхищение.
– Цветята са много важни, защото пчелите и други насекоми събират прашец от тях. От прашеца пчелите правят мед и също така помагат на растенията да растат, като ги опрашват – обясни Капитан Защо.
Мъглата се позамисли и възкликна:
– Природата наистина е невероятна!
Двамата приятели продължиха да се разхождат из гората. Капитан Защо разказваше с увлечение за всичко, което знаеше за природата. Мъглата го слушаше, но беше разсеян. Една мисъл не му даваше покой – мисълта за лодката. Той забави крачка и се отдели, докато Капитан Защо продължи да върви напред. Мъглата стигна до брега на реката и се огледа наоколо, за да се увери, че Капитана не го вижда. „Какво пък толкова? - помисли си. - Една малка лодка няма да навреди.“ Извади от раницата си лист хартия и го прегъна няколко пъти, докато не се оформи нещо, което наподобява лодка.
– Ама, че съм майстор! – прошепна си той с гордост и се усмихна на творението си.
Извади найлоновата торбичка, в която беше сандвичът му и внимателно я нагласи, така че да пасне за дъното на лодката. „Така няма да потъне!“ - каза си самодоволно и внимателно я пусна във водата. Лодката започна бавно да се носи по течението, докато Мъглата я наблюдава как отплава. След миг обаче чу Капитан Защо, който го викаше напред по пътеката. Мъглата се затича, хвърляйки последен поглед към отплуващата лодка. „Ще видим къде ще стигнеш!“ - помисли си с усмивка и побърза да настигне Капитана.
Двамата продължиха разходката си, докато Мъглата тихо се радваше на своето малко, но хитроумно приключение.
ЧАСТ 2
Совата
Докато вървяха из гората, Капитан Защо и Мъглата забелязаха нещо необичайно. Пред тях се откри кръг от високи дървета, чиито стволове бяха покрити с мъх и цветя. Вътре в кръга тревата беше по-светла, а въздухът сякаш бе изпълнен с магическа тишина. Двамата приятели не устояха на изкушението и влязоха вътре. Щом стъпиха в кръга, дърветата около тях засияха с мека зелена светлина. Мъглата се огледа с широко отворени очи.
– Капитане, къде сме? Какво става? – прошепна той, сякаш не искаше да смути тишината.
– Не съм сигурен, но мисля, че сме попаднали на много специално място – отвърна Капитан Защо, като не сваляше поглед, смаян от светлината.
Точно тогава от клоните на едно дърво се появи мъдра сова. Перушината ѝ беше сребриста, а очите ѝ дълбоки и изпълнени със знание. Совата седеше тихо като истински пазител на природата, а всяко нейно движение беше плавно и величествено, сякаш тя беше неразделна част от гората.
– Уау, Капитане, виж какъв интересен папагал! – удиви се Мъглата.
Капитана едвам сдържа смеха си, но реши да запази самообладание и да обясни, какво знаеше за совите.
– Не, Мъгла, това не е папагал. Това е сова. Совите са нощни птици, които виждат в тъмното и се движат почти безшумно.
Мъглата погледна озадачено.
– Така ли?
– Всъщност совите, заедно с бухалите, са символи на мъдростта – продължи да разказва Капитан Защо. – Още от древни времена хората са ги свързвали със знанието. В Древна Гърция совата дори била свещената птица на богинята Атина – богинята на мъдростта.
Совата ги гледаше, сякаш чакаше да се наприказват и заговори с дълбок, но мек глас.
– Хм, хм… Добре дошли в сърцето на гората. Тук природата пази своите тайни и вие сте дошли точно навреме, за да научите нещо важно. Последвайте ме.
Совата разпери крилете си и ги поведе към края на реката. Тя им посочи нещо и ги подкани да се приближат. Двамата приятели се спогледаха озадачени. Във водата се виждаше найлоновата торбичка, която Мъглата бе пуснал като част от лодката. Торбичката се бе заплела между камъните и блокираше течението на водата.
– Виждате ли какво е направила найлоновата торбичка? – попита совата със спокоен, но сериозен тон. – Понеже не се разпада лесно, тя може да остане тук над 20 години. Малките рибки няма да могат да плуват свободно, а по-големите дори може да се опитат да я изядат, мислейки, че е храна. За тях това е опасно.
Капитан Защо и Мъглата се вгледаха в потока. Водата около торбичката беше започнала да става мътна, а тревичките по дъното изглеждаха болни.
ЧАСТ 3
Поуката
– Заради торбичката водата не може да тече нормално и растенията под нея не получават хранителни вещества – каза совата. – Освен това, ако други животни, като патици или жаби, се оплетат в нея, те може да пострадат. Торбичките и другите отпадъци не принадлежат на реките, нито на горите!
– Но нека ви покажа нещо, което ще ви помогне да разберете напълно последствията – каза совата със сериозен тон.
Тя разпери величествените си крила, започна да ги размахва на едно място, а очите ѝ побеляха. Изведнъж всичко около тях започна да се движи по-бързо – дърветата сякаш се раззелениха и после окапаха няколко пъти в рамките на секунди.
– Какво се случва? – попита Мъглата, като се огледа уплашено.
– Мисля, че пътуваме в бъдещето… – отговори Капитана. – Совата иска да ни покаже последствията години напред.
Те видяха как водата около торбичката стана все по-мътна. Рибите едва плуваха, а някои от тях се заплитаха в найлона, неспособни да се освободят. Наблюдаваха как тревичките и растенията по дъното постепенно изчезваха, заменени от слой тиня. Малки животни, които преди играеха покрай брега, вече ги нямаше.
– Виждаш ли, Мъгла? Това е само една торбичка. А сега си представи какво се случва, когато са стотици или хиляди – добави совата.
Мъглата потръпна.
– Но как можем да върнем времето назад? – попита той с треперещ глас.
– Времето не може да се върне назад, но действията ви могат да променят бъдещето – отговори совата. – Винаги помнете, че дори едно малко действие може да има големи последствия.
Капитан Защо и Мъглата гледаха с широко отворени очи. Совата завъртя глава и посочи към торбичката с крилото си.
– Можете да започнете от сега – каза тя.
Капитан Защо се наведе, взе торбичката от водата и я занесе до близкото кошче за отпадъци. Веднага щом го направи, реката отново започна да тече нормално, а тревичките по дъното сякаш оживяха отново. Той потупа приятеля си по рамото и се усмихна с разбиране:
– Няма нищо, Мъгла. Важно е, че научи колко е важно да внимаваме какво оставяме след себе си. Дори най-малкото нещо може да има големи последствия.
Совата кимна и добави:
– От природата можем да се учим постоянно. Ако се грижите за нея и внимавате с отпадъците, ще можете да запазите реките чисти, а гората здрава.
Совата ги погледна, усмихна се и бавно излетя. Двамата приятели я гледаха дълго, докато тя изчезна от погледа им. Мъглата се приближи до дървото и видя няколко паднали пера от совата, наведе се и взе едно за спомен.
Зелената светлина постепенно угасна и двамата приятели се върнаха на познатата пътека, но вече с нови знания. Мъглата бе решен да не оставя след себе си повече отпадъци и подкани Капитана да съберат боклуците наоколо.
– Е, Капитане, днес не направихме откритие, но поне ще оставим гората чиста. Следващият път ще измисля по ЕКОлогични пакости! – започна да се смее Мъглата.
– Ах, Мъгла, Мъгла – възкликна Капитан Защо. – Знаеш ли, хрумна ми нещо! Защо не превърнем събирането на боклуци в наше ново приключение? Ще го наречем „Мисия: Чиста гора“.
– Ха, харесва ми! – възкликна Мъглата. – И можем да направим състезание – който събере най-много боклук, печели!
След известно време чуха гласа на своята учителка, която ги викаше. Беше дошъл момента да се прибират обратно. Докато пътуваха в автобуса, си мислеха колко красива и крехка е природата. Вече знаеха, че ако се грижим за нея и я пазим, тя ще продължи да ни радва и да ни учи на още важни уроци.
СЛЕДВА ЕПИЗОД 5 ...
Създай своя хартиена фигура!
📖 В края на приключението можеш да оживиш историята със своите ръце! Избери коя фигура искаш да направиш: лодка, мъдра сова или интересен папагал.
Използвай шаблоните по-долу и следвай схемата.
🖌️ Съвет: Ако искаш, можеш да украсиш фигурата си с цветни моливи, флумастери или лепенки, за да я направиш още по-специална!
