
Капитан Защо и Мъглата:
А ти колко си висок?
ЧАСТ 1
Измервателят на ръст
– Капитане, представи си – обувки с пружини! Ще мога да скачам чак до втория етаж! – каза Мъглата.
– Мъгла, това не звучи много безопасно – отвърна Капитанът. – Помниш ли последния път, когато реши да „подобриш“ тротинетката си?
Мъглата се засмя:
– Да, добре, изгоря малко… но беше епично!
Голямото междучасие току-що беше започнало, а коридорите кипяха от енергия. Учениците се смееха, говореха високо и се надпреварваха кой пръв ще стигне до лавката. Капитан Защо и Мъглата се насочваха натам, за да обядват, докато Мъглата не спираше да разказва за гениалната си идея с обувките.
Двамата си взеха по една закуска и отидоха на училищния двор.

– Хей, Мъгла, знаеш ли, че държиш в ръце геометрична фигура? – попита той.
Мъглата го погледна учудено, а после погледна пицата си.
– Гео... какво? Виждам си парчето пица, Капитане! – отговори той.
– Триъгълник, Мъгла. Пицата ти е във формата на триъгълник – обясни Капитан Защо и продължи.
– Ако използваш малко повече въображението си ще видиш, че пицата ти е във формата на триъгълник.
– Хм, не се бях замислял, Капитане. Прав си. Съвсем скоро обаче от този триъгълник няма да остане нито един ъгъл – засмя се Мъглата и продължи да си хапва блажено.
Голямото междучасие беше към своя край и двамата се запътиха към класната си стая. Изкачиха се по стълбището до втория етаж и тогава вниманието им беше привлечено от нещо ново в коридора. На стената стоеше голям цветен метър за ръст. Той беше с ярки линии, надписи и символи, които разделяха различните височини на зони: „Мини герои“, „Млади откриватели“ и „Големи мечтатели“.

– Еха! Това е страхотно! – възкликна Мъглата и се затича към него.
Той застана пред метъра и се опита да се изпъне колкото може повече.
– Хей, Капитане, аз съм в зоната на „млади откриватели“! А ти колко си висок? – попита той развълнувано.
Капитан Защо застана до измервателя и спокойно отбеляза:
– „Големи мечтатели“. Чудя се кой е измислил тези зони.
Докато говореха, един от учителите по математика, господин Митев, мина покрай тях.
– Този измервател не е само за забавление, момчета – каза той с усмивка. – В него има много повече, отколкото изглежда на пръв поглед.
– Какво имате предвид, господине? – попита Капитан Защо.
– Понякога, за да разбереш нещо, трябва да погледнеш отвъд очевидното – отвърна господин Митев и се отдалечи, оставяйки ги объркани.
ЧАСТ 2
Математическият свят
Късно следобед, след часовете, коридорите се опразниха, а училището потъна в тишина. Мъглата настоя да останат още малко, за да разгледат метъра по-добре.
– Капитане, не мислиш ли, че господин Митев беше малко загадъчен? Какво може да значи това „повече, отколкото изглежда“?
Капитан Защо се приближи до метъра и започна да го разглежда внимателно. На пръв поглед беше просто цветна линия с числа. Но когато огледа по-внимателно, забеляза нещо необичайно. Имаше и четвърта зона за измерване високо горе – „Смели приключенци“.
– Виж това, Мъгла – каза той, посочвайки зоната.
– Е, едно е сигурно – ние не можем да стигнем дотам, докато не пораснем доста – отвърна Мъглата. – Или пък… – усмихна се хитро. – Капитане, качвай се на „конче“!
– Това ли е твоето гениално решение? – засмя се Капитанът.
– Разбира се! Довери ми се!
Капитан Защо се качи на раменете на Мъглата, като внимателно балансираше. Заедно успяха да станат достатъчно високи и достигнаха до зоната „Смели приключенци“. Изведнъж всички линии на метъра започнаха да проблясват ярко, а числата по него започнаха да се местят. Стената зад метъра започна да се раздвижва. Малък вход се отвори, разкривайки тесен коридор, осветен от синя светлина.
– Виждаш ли, Капитане? Аз съм гений! – заяви Мъглата, докато се отправяше към входа.
– Така е, разгада думите на г-н Митев – отвърна Капитан Защо с усмивка. – Хайде да видим какво има вътре!
Двамата влезнаха в тесния коридор и изведнъж подът под тях сякаш изчезна. За миг всичко потъна в мрак, след което двамата приятели се озоваха в странен математически свят, където всичко наоколо изглеждаше необикновено.
Огромни числа висяха във въздуха, сякаш бяха облаци, а около тях се издигаха величествени геометрични фигури – гигантски кубове, пирамиди и цилиндри, сякаш принадлежаха на някакъв непознат свят.
Подът под краката им блестеше като огледало, обсипан с уравнения, формули и числа, които сменяха местата си.

– Къде сме, Мъгла? – попита Капитана.
Но Мъглата не отговори. Той гледаше надолу към краката си, очите му бяха широко отворени.
– Капитане... – прошепна той. – Нещо не е наред. Гледай ръцете ми!
Капитанът последва погледа му и ахна. И двамата бяха станали гиганти! Ръцете им бяха толкова големи, че можеха да покрият цяла дъска в класната стая, а краката им – като стволове на дървета. В далечината, долу на пода, блестеше малка врата – прекалено тясна, за да могат да я преминат в този си размер.
– Това е изходът! Но няма как да минем – каза Капитан Защо, опитвайки се да остане спокоен.
– Страхотно, сега сме великаните на математическия свят! – възкликна Мъглата, но бързо осъзна сериозността на ситуацията. – Как ще се измъкнем?
ЧАСТ 3
Стъпка напред, завърташ се и… скок!
Докато се оглеждаха, на пода под тях числа започнаха да се нижат в редица: 3, 6, 9, 12, 15…
Капитана се замисли. Със сигурност имаше логика в подреждането на числата по този начин. Беше убеден, че е знак и ако намерят решение ще си помогнат.
– Мъгла, забелязваш ли какво е общото между тези числа?
Мъглата остана безмълвен, вниманието му беше посветено на неуспешни опити да види гигантското си ухо.
– Мъгла, всяко следващо число в тази редица е по–голямо с три от предишното – каза Капитан Защо.
– Аха! Значи това си е направо като танц – „Добавяй с три“! 3, 6, 9 – една стъпка напред, 12, 15 – завърти се и подскок!
Капитан Защо се опита да изглежда сериозен, но не можа да скрие усмивката си.
– Добре, щом така ще ти е по-лесно, давай! Какво е следващото число?
Мъглата замахна театрално с ръце.
– Елементарно, Капитане! 15 плюс 3 е: стъпка напред, завърташ се и… скок! 18!
Щом произнесе числото и завърши импровизирания си танц, двамата усетиха как леко се смалиха.
– Това е! – извика Капитан Защо. – Работи! С всеки верен отговор на задача ще се смаляваме по малко. Но все още сме доста големи.
Двамата направиха няколко крачки напред, а по пода продължаваха да се движат всякакви геометрични фигури, числа, формули, уравнения. Момчетата се лутаха в опит да намерят следващата задача.

Повървяха малко и видяха маса, върху която стоеше голяма метална везна. На масата имаше разпръснати различен брой предмети и играчки: плюшени мечета, колички, гумени патета, тенис топки и малки монети. Всяка играчка имаше етикет с тегло, изписано до нея: „50 г“, „35 г“, „20 г“, „10 г“ и „5 г“.
До везната имаше бележка с текст: „Намерете комбинацията от предмети, които умножени по бройката си от всяка страна, ще създадат равенство.“
– Хмм… – Мъглата взе едно от гумените патета. – Капитане, това би било чудесно за кутията ми за джунджурии! (виж епизод 3)
– Мъгла! Върни патето и се захващай с изчисленията! – подкани Капитана.
Изчисленията:
От едната страна:
Гумени патета: 3 × 20 = 60 г
Плюшено мече: 1 × 50 = 50 г
Колички: 2 x 35 = 70 г
Общо: 60 + 50 + 70 = 180 г
От другата страна:
Тенис топки: 8 × 10 = 80 г
Монети: 20 × 5 = 100 г
Общо: 80 + 100 = 180 г
Мъглата взе и постави гумените патета, плюшеното мече и количките. От другата страна Капитан Защо постави тенис топките и монетите. На масата бяха останали още предмети. Капитана взе един от тях, оказа се компас. „Може да ни потрябва“ - помисли си той и го прибра в джоба си.
Щом двамата сложиха и последната монета на везната, тя застина напълно хоризонтално. Бяха изравнили теглото и изпълнили правилно задачата.
– Сега вече ми е пределно ясно защо Пипи Дългото чорапче нарича таблицата за умножение – таблица за уморение – въздъхна Мъглата.
Двамата усетиха как бавно започнаха да се смаляват. – Почти успяхме Мъгла, само още една задача и ще сме с нормален размер!
Двамата приятели крачеха през необятния математически свят, където всичко изглеждаше сякаш излязло от сън. Около тях се издигаха гигантски числа, които проблясваха в ярки цветове. Над тях, вместо облаци, плуваха огромни геометрични фигури – сфери, пирамиди и кубове, които се движеха бавно, сякаш наблюдаваха всяка тяхна стъпка.
– Капитане, мислиш ли, че тези числа могат да паднат върху нас? – попита Мъглата, поглеждайки с тревога към едно огромно "8", което се люлееше над главата му.
– По-добре да не разбираме – отвърна Капитан Защо, съсредоточен върху пътя напред.
Изведнъж, в средата на пътя им, се появи гигантски часовник. Той беше толкова огромен, че стрелките му изглеждаха като мостове, а циферблатът – като стадион. На върха на часовника блестеше надпис:
„В момента е 3:15. След колко минути стрелката за минутите ще бъде върху числото 6?“

Мъглата спря и се вгледа в надписа.
– О, не! Още задачи! Капитане… – намръщи се Мъглата.
– Не е сложно, помисли. Виждаш ли числата на часовника? Часовникът е направен така, че всяко число отговаря на 5 минути. Значи трябва да намерим колко минути има между 3:15 и момента, когато стрелката за минутите ще бъде върху числото 6.
Мъглата започна да се взира в часовника.
– Значи... от 3:15 до 3:30? За да бъде на числото 6… Хмм, май това са 15 минути, нали? – каза той, несигурно поглеждайки към Капитана.
Капитан Защо се усмихна одобрително. Мъглата извика:
– Отговорът е 15 минути!
Щом каза отговора, часовникът засия ярко. Огромните стрелки започнаха да се въртят с шеметна скорост, а земята под краката им се разтресе.
ЧАСТ 4
Тичай!!!
Капитана и Мъглата усетиха, че телата им започват да се променят – огромните им ръце и крака бавно се смаляваха. Но с всяка изминала секунда нещо друго привлече вниманието им. Докато се смаляваха, някак всичко започна да изглежда странно далечен, а малката врата – техният изход – вече не беше толкова близо, колкото си мислеха.
Капитан Защо застина на място.
– Мъгла... виждаш ли? – каза той тихо, но в гласа му имаше нотка на паника.
Мъглата, който все още беше зает да оглежда нормализиращите си ръце, вдигна глава и също спря. Вратата вече беше далеч от тях, а те вече се смаляваха бързо.
– О, не... – прошепна той.
И двамата се спогледаха, очите им се разшириха от страх. В един и същи момент извикаха в един глас:

– Тичай!!!
С последни усилия те се хвърлиха напред, докато светлината около тях започна да избледнява. Всяка тяхна крачка, докато още бяха достатъчно големи, беше от решаващо значение. Гигантските им стъпки ставаха все по-малки и по-малки, а подът зад тях започна да се разпада на безброй светещи частици.
– Бързо! Ако се смалим прекалено много, никога няма да стигнем! – извика Капитан Защо, тичайки с всички сили.
– Аз... вече... тичам! – изпъшка Мъглата, който размахваше ръце, сякаш се опитваше да лети.
– Не спирай да тичаш, Мъгла! – изкрещя Капитанът, поглеждайки напред.
Вратата изглеждаше толкова близо, но с всяка изминала секунда растящото разстояние им се струваше непосилно. Всеки миг беше от значение. Подът зад тях се разрушаваше и математическият свят бавно изчезваше.
– Почти стигнахме! – извика Капитан Защо, вече усещайки как краката му започват да се движат по-бавно заради нормалния му размер.
С последни усилия двамата скочиха напред точно когато последната част от пътеката под тях се разпадна напълно. Те се хвърлиха през вратата, падайки на пода от другата страна. Озоваха се в училищния коридор точно до метъра, от който беше започнало всичко. За миг всичко потъна в тишина. Двамата лежаха задъхани, напълно изтощени, но с усмивки на лицата.
– Никога... – започна Мъглата, борейки се за въздух, – Никога... не ме карай да тичам... толкова бързо отново!
Капитан Защо се засмя, макар и задъхан.
– Само ако ти обещаеш да не се качвам повече на „конче“!
В този момент господин Митев се задаваше по коридора и мина покрай тях. Усмихна им се по загадъчен начин и продължи по пътя си, пеейки – 15 плюс 3 е: стъпка напред, завърташ се и… скок!
– Осемнадесет! – извикаха Капитана и Мъглата смеейки се.
СЛЕДВА ЕПИЗОД 6 ...