Капитана заспа с мисълта къде ли ще ги отведе този чудат компас…

Присъни му се как показва откритието си на Мъглата и докато му разказва как го е намерил и какво си представя, забеляза нещо странно. Компасът излъчваше слабо сияние, а стрелката сочеше право нагоре, сякаш искаше да ги поведе в тази посока.

Мъглата зяпна компаса с широко отворени очи.

– Охо, май иска да ни каже нещо! Може би крие някое съкровище… или планина от шоколад! – засмя се Мъглата, мечтаейки за сладки приключения.

– Не, Мъгла, виж! Има думи на чужди езици – „Hello“! – каза Капитана отчетливо и ясно.

Щом изрече думата, около тях се появи вихрушка от златни искри, която започна да ги издига във въздуха. Озоваха се в свят, където надписът на всеки предмет беше на различен език и мястото сияеше в разноцветни светлини. Първата дума, която видяха, беше „Welcome“.

– Мисля, че ни канят на някакво магическо приключение! – усмихна се Капитан Защо.

– А дали няма да ни посрещнат с чай и английски сладки? Май вече започва да ми харесва тук! – засмя се Мъглата.

Щом навлязоха в гората, дърветата сякаш оживяха – клоните се раздвижиха нежно, а листата зашумоляха, сякаш посрещаха Капитан Защо и Мъглата. На един стар дъб те видяха голяма дървена табела с надпис „Willkommen“ – думата за „добре дошли“ на немски.

– Аха! Тази дума я знам. „Willkommen“ значи „добре дошли“. Канят ни на специално място! – каза Мъглата.

Мъглата се почеса по главата и изгледа въпросително Капитан Защо.

– Аха, значи е някой загадъчен горски обитател!

Капитан Защо се засмя.

– Мъгла, помисли малко, не е чак толкова загадъчен. Търсим животно, което скача по дърветата и обича ядки. Не ти ли звучи познато?

Мъглата наклони глава, вгледан в клоните на дърветата, където малка рижа катерица надничаше към тях.

– Катерица! Обича ядки и е майстор в скачането по дърветата. Значи сложната дума с много съгласни букви в нея е катерица на немски. – засмя се Мъглата.

Капитан Защо кимна одобрително.

– Точно така! „Eichhörnchen“ е немската дума за катерица. И виж, катерицата ни гледа, сякаш ни кани да продължим напред.

В този момент клоните на стария дъб се разтвориха, сякаш приканвайки двамата приятели да се качат по дървото, за да продължат приключението си. Така и направиха.

Момчетата вече бяха стигнали върха на дървото, когато то се наведе на една страна и ги приземи пред голяма табела с надпис „Здравствуйте“ – руската дума за „Здравейте“. Под нея стоеше сандък, обкован с железни ленти и украсен с дървени резби, които изобразяваха дъждовни капки и облаци. На сандъка имаше вграден старинен механизъм с въртящо се колело.

Разбира се, имаше и указания за решаването на загадката. Капитан Защо не губи време и ги прочете на глас:

„Търсите предмет, който е най-добрият приятел в дъжда. На руски се нарича „зонт“.“

Мъглата се усмихна и погледна към тъмните облаци, които се надигаха над гората.

– Хм, обикновено, когато вали, хората вземат дъждобран или чадър… Чадър! Сигурен съм, че съм прав. – каза той, самодоволно потупвайки сандъка.

Капитан Защо кимна и посочи механизма.

– Мъгла, мисля, че трябва да въведем думата „зонт“ тук, за да отворим сандъка. Опитай да завъртиш колелото, като изписваш последователно буквите „З“, „О“, „Н“ и „Т“.

Мъглата се зае с въодушевление и започна да върти колелото. След като успя да изпише думата, сандъкът щракна тихо и бавно се отвори. Вътре откриха две момчешки тениски с надпис: „Приятели завинаги!“.

Капитан Защо се усмихна и прочете надписа на глас.

– Приятели завинаги! Мисля, че това е послание, което компасът иска да ни предаде, Мъгла. Може би, дори когато не знаем някои думи, приятелството ни помага да разберем значението им.

Мъглата кимна, докато си обличаше тениската.

Капитан Защо усети нещо да се движи в джоба му. Беше компасът, чиято стрелка се въртеше стремглаво. Докато не спря в посока „Здравейте“.

Мъглата се засмя и каза на Капитана.

– Пълен напред!

СЛЕДВА ЕПИЗОД 7 ...