Последният звънец
Епизод 8 от приключенията на Капитан Защо
ЧАСТ 1
Странната мелодия
Беше последният учебен ден и училището напомняше тенджера, в която някой е пуснал фойерверки – навсякъде кипяха шум, смях и радостни възгласи. Капитан Защо и Мъглата, разбира се, бяха в центъра на всичко – единият обмисляше какви въпроси да задава през ваканцията, а другият планираше какви пакости да върши.
– Можеш ли да повярваш, Капитане? Край на „Мъгла, отиваш при директора!“, край на „Мъгла, това не е цирк, а класна стая!“ – изреждаше Мъглата, пъхайки тетрадките си в раницата, сякаш ги изхвърляше в небитието.
– Не мога да си представя училището без теб, Мъгла. Сигурно ще организират курс по „Оцеляване без пакости“ – отвърна Капитан Защо с иронична усмивка.
– А ти, Капитане? Как ще оцелееш без твоите хиляди „Защо?“, „Как?“, „Кога?“… Мисля, че ще липсват дори и на мен. Смятам обаче да отпразнувам края на учебната година със стил! – каза Мъглата и вече оглеждаше какви пакости може да сътвори, преди да си е тръгнал.
Точно в този момент трябваше да прозвучи последният звънец за учебната година, но вместо познатия сигнал, коридорите на училището се изпълниха със странна нежна мелодия. Тя беше завладяваща, повличаща слушателите си. И едновременно с това накара Мъглата да настръхне.
– Капитане, това звучи като сигнал за нашествие на извънземни – прошепна той, като се опита да изглежда спокоен, но краката му вече потреперваха от любопитство.
Капитан Защо също се беше заслушал в мистериозната мелодия, която изпълваше стаите и коридорите на училището. Отговори кратко:
– Трябва да разберем какво става.
– Знаеш как е, Капитане, загадка без решение е като пица без моцарела – скочи от чина си Мъглата. – Намирисва ми на едно последно приключение за годината!
Двамата се запътиха към учителската стая, над чиято врата се намираше звънецът. Докато вървяха по коридора обаче забелязаха, че никой друг не реагира на мелодията.
– Нещо не е както трябва – прошепна Мъглата. – Сякаш само ние чуваме мелодията.
Докато стигнат до учителката стая, мелодията утихна. Вратата беше леко открехната. Вътре не намериха никого, но на бюрото забелязаха стар грамофон. Момчетата бяха виждали подобно музикално устройство само във филмите.
– Това е! Звънецът е решил да смени стила си. Може би ще участва в музикален конкурс – подхвърли Мъглата, докато се приближаваше към устройството.
– Мъгла, не пипай нищо, преди да… – опита се да предупреди Капитан Защо, но беше твърде късно.
Мъглата вече въртеше дръжката. Иглата на грамофона докосна въртящата се плоча и мелодията се усили. Подът започна да се тресе, а въздухът сякаш завибрира. Под момчетата се отвори дупка, която ги погълна. В следващия момент приятелите в приключенията се носеха с бясна скорост в нещо като огромна тръба.
– Уоооооооу! Това не е просто звънец, това е портал! – извика Мъглата, докато двамата се завъртяха във вихрушка от светлина.
Не знаеха накъде ще ги отведе този мистериозен тунел, но предусещаха, че последният ден в училище никак няма да е скучен.
ЧАСТ 2
В друго време
Краят на този тунел изобщо не беше това, което очакваха момчетата. Двамата се озоваха отново в коридорите на училището, но то изглеждаше съвсем различно. Стените бяха боядисани в други цветове, а вместо модерните бюра имаше стари дървени чинове. Във въздуха се носеше аромат на мастило и тебешир.
– Капитане, или тези чинове са излезли от музея, или сме в час по история! – отбеляза Мъглата, докато сочеше към старите дървени бюра.
– Не, Мъгла. Ние сме в историята! – заяви Капитан Защо.
Предположението на момчето се оказа вярно. Докато вървяха по коридорите, те забелязаха, че учениците бяха облечени в различни от техните униформи, някак от преди десетилетия. Прическите им също изглеждаха от друго време. Но най-странното беше, че никое от децата не ги забелязваше, сякаш Капитан Защо и Мъглата бяха невидими за тях.
– Капитане, нямам представа защо сме тук, но съм сигурен, че нещо интересно ни очаква! – викна Мъглата и с непоклатим устрем тръгна напред.
Капитана го последва. В края на коридора стояха две момчета, които поразително приличаха на двамата герои. Сякаш бяха техни копия, но от старо време. Бяха обути с твърде къси шорти, а чорапите им стигаха до колената. На гърбовете си носеха огромни раници във формата на ръбат куфар.
– Хей! – викна към тях Мъглата, но щом стигнеха до него и Капитана, момчетата сякаш се изпаряваха.
Във въздуха обаче летеше една пожълтяла хартийка, сякаш тъкмо изпусната от някоя невидима ръка. На нея беше написано: „Стаята, която времето е оставило назад, пази тайна за тези, които са готови да я открият“.
– Мъгла, чувал ли си някога за Забравената класна стая? – попита Капитан Защо.
– Забравена класна стая? Това звучи като някаква измислица – каза Мъглата и погледна недоверчиво.
Капитан Защо поклати глава.
– Не е измислица. Дядо ми ми е разказвал, че в нашето училище, в което е учил и той, има скрита класна стая. Мисля, че тази бележка и посланието, написано на нея, ще ни отведе точно в нея.
– Добре де, и какво искаш да направим? Да търсим тази класна стая докато всички останали играят навън? – попита Мъглата, опитвайки се да прикрие интереса си.
– Точно така! Искам да разбера каква е тайната и какво има в тази стая. А ти? – усмихна се Капитан Защо.
Мъглата въздъхна, без да сдържа ентусиазма си този път.
– Иска ли питане? Да вървим!
ЧАСТ 3
Забравената класна стая
Докато се чудеха по кое разклонение на коридора да тръгнат, в училището отново зазвуча странната мелодия, която ги беше пренесла назад във времето. Звукът идваше откъм физкултурния салон. Двамата приятели се затичаха натам. Но много странно, там всичко изглеждаше обикновено. Твърде странно…
Докато се чудеха накъде да продължат търсенето си на забравената класна стая, Капитан Защо се загледа в схемата за евакуация, залепена до вратата на салона. Познаваше много добре всички кътчета на училището. Но в тази схема имаше нещо различно. Но какво беше то?
Ами да! На картата имаше една допълнителна врата до тази на салона, която обаче не се виждаше на стената. На Капитана му хрумна нещо. Сети се за лупата, която беше намерил в Страната на буквите (виж епизод 7). Извади я от джоба си и я доближи до картата, за да разбере дали няма някой скрит път, който да ги отведе до нея. Изведнъж вратата на листа хартия започна да се уголемява и уголемява, и уголемява, докато не придоби реални размери.
Още преди Капитана да е осъзнал какво се случило, Мъглата отвори със замах вратата и влетя в нея, без да се замисля. Време беше приключението наистина да започне. Капитан Защо го последва с нетърпение.
Пред момчетата се разкри стая, различна от всичко, което бяха виждали. По стените висяха карти на светове, които не разпознаваха, бюрата бяха покрити с прах, а в центъра на стаята се извиваше спираловидно стълбище, което се изкачваше към небето. Сякаш никой не беше стъпвал там от години.
– Уау! Тук липсват само духове и една леля с метла! – пошегува се Мъглата.
– Забравената класна стая… – прошепна Капитан Защо. – Знаеш ли, Мъгла, сигурен съм, че има нещо общо между мелодията, която чуваме от стария грамофон, и времето, което ни върна назад. Трябва само да намерим какво е то – размишляваше Капитан Защо.
Мъглата обаче нямаше време да анализира ситуацията и се втурна нагоре по стълбите. Стъпвайки обаче още на първото стъпало, пред лицето на Мъглата прелетя втора хартийка, подобна на първата, която ги доведе дотук. Той я хвана и я отвори. Вътре имаше надпис, който гласеше: „Камбаната, която никога не звъни, пази тайните на времето“.
– Камбана? Никога не съм виждал камбана в училището – зачуди се Мъглата.
– Може би точно заради това я наричат „Камбаната, която никога не звъни“ – отвърна Капитан Защо.
– Започнах да се обърквам. Време, забравена класна стая, камбана, която не звъни... – призна си Мъглата.
Капитана обаче беше убеден, че са на правилния път в решаването на този пъзел и подкани своя приятел в приключенията:
- Да тръгваме нагоре, Мъгла!
Двамата приятели се втурнаха по стълбите нагоре. Когато най-накрая стигнаха до върха, Капитан Защо и Мъглата стояха пред величествена камбана, която сякаш бе застинала във времето. Механизмът около нея беше ръждясал, а тишината в кулата ги обгръщаше, като че ли очакваше тяхното действие.
– Това е тя! Камбаната, която никога не звъни! – убеден бе Капитан Защо.
Мисията пред двамата приятели беше ясна – да събудят камбаната от дългогодишния ѝ сън!
ЧАСТ 4
Песента на времето
– Добре, Капитане – започна Мъглата, като размахваше ръце. – Сега какво? Завъртаме нещо, удряме я силно или просто викаме „ЗВЪНИ-И-И“?
Капитан Защо се усмихна леко:
– Мъгла, не мисля, че е толкова лесно. Камбаната е свързана с времето. Ако искаме да я събудим, трябва да разберем какво иска от нас.
Той се приближи и забеляза, че на камбаната има издълбани думи, почти изтрити от времето: „Само тези, които помнят пътя си, ще разкрият песента на времето.“.
Капитан Защо прочете думите на глас. Изведнъж светлина обгърна камбаната и около момчетата се завъртяха сияещи прозрачни кълба, които сякаш бяха събрали всички техни общи спомени – приключенията, които бяха преживели заедно.
Първо се появи историята за екскурзията, на която научиха ценни уроци от една сова сред природата. После се изскочи споменът за деня, в който Мъглата накара училището да изчезне.
След това кълбата започнаха да летят все по-бързо и бързо, припомняйки им за вълшебния куб, за магическия метър, който ги превърна в гиганти, когато попаднаха в Страната на буквите и научиха, че истинските герои не се страхуват да учат, когато Мъглата съживи чудовището от рисунката си, а Капитан Защо трябваше да му помогне да го върне обратно, когато един компас ги заведе на приключение сред чуждите езици… Преживяваха отново смеха си, споровете им, моментите, в които се подкрепяха, когато бяха на прага да се откажат.
– Това сме ние! Всички онези пъти, когато аз съм бил гениален, а ти си ми бил асистент – каза Мъглата, опитвайки да се пошегува, но всъщност почувства лека носталгия.
– Или обратното – поправи го Капитан Защо и продължи: – Мисля, че това е отговорът, Мъгла. Песента на времето е в нашите спомени. Трябва да покажем, че ги ценим.
За първи път от дълго време момчетата разбраха, че нещо ще се промени завинаги – и че някои приключения остават само в сърцата. Капитанът погледна Мъглата и видя как в очите му проблясваше светлината на кълбата, но зад нея се криеше лека тъга, която не можеше да бъде изказана с думи.
– Сетих се! Това е пъзел! Трябва да подредим спомените в правилния ред – каза Капитана. – Да започнем с първото ни приключение.
Капитан Защо хвана кълбото със спомена, който припомняше как палавият му приятел изпрати училището им в Мъглявото измерение и я постави под камбаната. Механизмът на камбаната се раздвижи. След това Мъглата постави до него кълбото, което разказваше лудориите им със странната боя за рисуване. При всяко следващо наредено кълбо механизмът на камбаната започваше да се движи все повече и повече.
– Почти сме готови! – извика Мъглата.
Когато подредиха и последното кълбо със спомени, ръждясалите зъбни колела на кулата започнаха да се въртят на пълен оборот, а камбаната се разтресе. След секунди тя издаде първия си звън – дълбок, мощен и същевременно нежен. Звукът сякаш минаваше през времето, съживявайки всичко около тях. От ударите на камбаната около тях всичко се тресеше. Започнаха да падат какви ли не предмети. Един от тях обаче им привлече вниманието.
– Виж това, Капитане, прилича на някакво старинно устройство за комуникация! Взимам го с нас – каза Мъглата и взе джаджата.
Вече беше дошло време да се връщат, защото ваканцията тъкмо беше започнала и не искаха да губят и минутка повече. Докато слизаха по стълбите и минаваха пътя наобратно, разпознаха своето училище, както си беше. Коридорите се бяха опразнили и оживлението на учениците беше утихнало. Вече бяха в реалността. Двамата се запътиха към изхода на училището.
Малко преди да излязат, устройството, което бяха взели, започна да издава странни звуци. Момчетата се спогледаха учудено. Мъглата извади от джоба си джаджата и в този момент от нея се чу тих шепот:
– Ехо, чува ли ме някой? – каза глас на момиче...
СЛЕДВА СЕЗОН 2...